автор: victo

На А.

Наострих си молива
от нищото да тръгна,
печален е мотива,
ще трябва да рисувам
зима. А Новата година
празник е голям,
но без партина -
тъжен е и вял...
Ще я нарисувам
за двама ни с теб,
макар и да рискувам
да има много лед.
А как топло е до теб,
когато аз се сгуша,
покривам миналото
с креп,
сърцето в захлас
те слуша,
навънка нека има
скреж...

Ще нарисувам зима,
зима, но със теб!