автор: TeaMoneva

Видях старата дама
в изгладената униформа,
обула новите фирмени обувки
и подчертала уморените си очи.
Видя ме и тя,
заедно с обикновената ми чанта,
износените ми ботуши
и свежите ми очи.
Погледна ме надменно,
знаеше, че нямам място тук.
Аз и се усмихнах,
излязох си послушно
и отвън я съжалих.
Какво ли е да работиш в магазин,
чиито дрехи цял живот
не можеш да си позволиш?