автор: daro

Вървиш по дъното на небето.
По паважа, незнайно крило
оставило е белег с перцето.
Ти надничаш от чуждо гнездо,
гадаеш символи.
Подсвирнеш
и виснеш на полета.
Крилото е сянка на смисъла,
в краката ти хвърлило жокера.
А ти летиш,
летиш с ръцете надолу.
Погалиш го с пръсти на двойник,
ала нещо те сецва –
блокиран си в схватка.
Остаряваш... и капеш.
Отлитат в ефира мечтите,
потвърдили природния навик.
Перото с острото си ръбче
отваря плика с привиденията.

И се припознаваш във Пилата,
осъдил невинен, Човека.