автор: Marisiema

Настъпи есен. Малкото градче
събуди се и сякаш оживява.
Съборът идва, времето тече
и всеки тича, бърза и се стяга.

Последните си скътани пари
без жал изважда, харчи, пазарува,
почиства, боядисва до зори,
пред гостите си да не се срамува.

И ето виж. Площадът засия
от чалга, въртележки, сладоледи.
Дори небето светна, заблестя
от цветните искри на сноп ракети.

Затихналото,бедничко градче
сега кипи,завряло от сергии, хора.
Каква ти бедност! Днес разкош е вред -
богати маси, алкохол и волност.

Деца възбудени по люлките крещят.
Родителите бъркат в портмонето.
Памуци захарни, балоните хвърчат,
а циганите пълнят си торбето.

Денят минава, спуска се нощта.
Площадът бавно, тъжно опустява.
Единствен ден! А утре, сутринта,
тъга, боклуци вятър ще развява.

Ще крачат хората, привели рамене,
останали и без стотинка в джоба.
Злощастна грижа ще ги подбере
до идната година, до събора...