автор: Marisiema

Щом остарееш и посивеят косите ти,
и дремеш до огъня, все ти се спи,
вземи стиховете и тихо чети си
колко нежни очите са нявга били.

Колко красива била си и слънчева,
грабнала шир от лазурно небе,
как е кълнил във сърцето ти изгрева,
пълен със сила, размахал криле.

Потъвай във спомени в топлата стая -
ти имаш ги, пърхат край тебе, жужат.
Тъгата ще литне, а ти ще сияеш,
припомняйки колко щастливо живя.