Отронва се на капчици мъгла
по тъжните палта на минувачите.
Капчукът стърже с острата пила
и кишата по пътя става лачена.
А въздухът е бял като каймак
и пада на парцали върху клоните.
Студът нахално спи на моя праг
и утрото е кисело-лимоново.
Но тъй като лимоните са плод,
а моят оптимизъм няма граници,
си правя лимонаден антидот
и хляба си деля по равно с враните.
Една от тях съвсем опитомих,
зимува на терасата ми в кошница.
Напиша ли за тебе някой стих,
го носи, още топъл, право в пощата.