Дори дванайсет пъти да преброди
вселената и всеки неин кът,
след всеки път
космическият прах,
от който е създаден
животът в моите очи,
ще търси все това пространство,
в което ще ме чакаш Ти.
Вълните във световния океан
и лавата на страшния вулкан,
пустинята,
лавината
и всичките тайфуни –
не ще ме спрат,
а ще калят
онова чувство
носено с години
и опита ми да се слея
със своя звезден прах,
за да изгрея:
тъй нов,
тъй чист,
тъй лек –
пространство звезден прах
наречено човек.