автор: botyofentiev

Дълго, дълго споменът ще лази
из избуелите треви
и в чувствата ми на талази
ще следват шеметни вълни.

Едни през други – случки, хора,
топли думи, препирни ...
Ето, дядо ми на двора
огъня тъкми.

С баба зимнина ще слагат,
тази зима да посрещнат
и смъртта за кратко се отлага,
отишла при друг е грешник.

...

Късна пролет, ранно лято,
а малините – узрели...
И сърцето ми прикляка,
дните се изнизват – бели, бели...

...

Сега е всичко запустяло,
къщичката се руши,
детството ми подивяло,
там зад ъгъла крещи.

То е тука и се крие
из избуелите треви,
пита ме – Къде сте вие,
палавници от преди ?