автор: Marisiema

Пак Нова година, но вече по- друга -
по-тъжна, по-сива, по-мрачна дори.
Опитвам се някак духа си да вдигна
с гирлянди, със свещи, с елха във искри.

Край мен, се надявам, ще бъдат децата
и внуците мили, правнучка дори.
Но тази коварна тревога стокрака -
не ще да ме пусне, над мене тежи!...

Ще грейне във чашите хубаво вино,
в очите ще зърна мечти за добро.
И аз ще се смея, но някъде скрито
тъгата е свила в сърцето гнездо.

Ех, тежки ще бъдат и дните нататък,
когато стените са моят другар.
Не бива да плача. Знам този порядък:
мъничка радост - скъп коледен дар.