автор: Marta

Синьо
Морето-неизбежно синьо,
небето-бездънно синьо.
Безмерното синьо
в очите ти
и синьото на синята ти
риза,която
синия вятър съблича.
Синьото окуражава,
дава сили
и воля дава.
Сезоните на жълтото

Лятото-най-лудото жълто.
Разтопеното слънце залива ни,
на пясъка-златожълтия
оставям се на лъчите му,
попивам ги,оцветяват ме.
Лятото грея в жълто.

******
Дюлята-прохладно жълта,
в меката пазва на есента
светят слънцата на дюлите
и луните на дюлите през ноща.
Хладно,разумно жълто,
бледна,смирена заря.

******
Уютно е зимното жълто-
светлината,обляла стаята
в 6 сутринта,
двата лимона на масата
до чашата чай,
тъжно е зимното жълто
на снега,навалял над града.

*******
Жълтото пламъче на минзухара,
жълтите патета в двора,
жълтите рокли,облечени
от най-смелите жени в
ранна пролет.
Жълтите копия,които
слънцето забива в
тялото на земята.


Червено
Розата,изгревът,залезът,
устните,целувани до премала,
макове в пшеничена нива,
ябълката,зърната на нара,
панделката в косата на дъщеря ми,
червените коли на баща ми,
виното,което мъжът ми създава.
Червена истина,червена лъжа
Червени мигове ме изгарят
в сините,дълбоки минути на ноща.