автор: wingless

Изчистени от обич светове...
Но в моя свят несбъдната те има.
Целуваш всички мъртви цветове
и оживяваш близка и незрима

в очите ми.Като дъждовна капка
се спираш за момент – недоловима.
И като болка – неизбежно кратка
си тръгваш все така необяснима.

В небе, в земя, във дъжд ми се усмихваш,
но мога ли така да те позная?
Несътворена в моя сън притихваш
и аз те губя някъде в безкрая ...