 |  Пълна е с кости тази игра
на живот, на любов и на чест.
Все по- синя става кръвта
след горчивото вино днес.
Все по- зорко Свети Никола
край вълнолома ми бди
да не придойде страха случайно
в нечовешки по ръст вълни.
Махам вече средната кост,
а край другите се промушвам.
Късни птици ми идват на гости,
хремаво слънце братски ме гушва.
Публикувано от viatarna на 06.12.2015 @ 21:52:50
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Яла съм риба" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Яла съм риба
от zebaitel на 07.12.2015 @ 20:25:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е хубаво, Инди! Браво! Появявай се по-често, моля те! |
]
Re: Яла съм риба
от somebody на 08.12.2015 @ 22:39:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво! Поезия си е, която и кост да дръпнеш :))) |
]
Re: Яла съм риба
от Meiia на 09.12.2015 @ 12:07:22
(Профил | Изпрати бележка) | Да... "Пълна е с кост тази игра..".
Не ми се иска да обяснявам откъде знам и аз това. Надявам се ти да го знаеш някак си поетически само, а не толкова житейски.
"Махам вече средната кост,
а край другите се промушвам." - е, това е вече изкуство!(като изказна дълбочина в текста и като житейско умение).
Уча се още на такива слаломи между рибени кости. Уча се.. И това далеч не е приятно.
"Яла съм риба".. ми звучи като заглавие на народна песен, за означаване на вътрешен речетатив, тъжен и протяжен като живота, но ми звучи и като значението на израза "сърбала съм попарата" на...
С удоволствие намирам потвърждение на невеселото си заключение, че всички празници са въпреки тъгата, а не поради радостта. Колкото и да сменям гледната точка, логиката на живота пак до това ме отвежда. Другото е обезболяващо някакво за забитите рибени кости в представата ни за живот.
Поздрав и благодаря за честното празнично стихотворение! |
Re: Яла съм риба
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 10.12.2015 @ 15:17:57
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Мея, благодаря ти за толкова твоя , запазена марка Мейски коментар! Не само за както винаги дълбокия рентгенов прочит, но и за реалното съпричастие.
Да, яденето на риба е най- вече в смисъла на ядената попара..А за слалома...да, умение е. И аз се уча и..незнам дали някога ще има пълна наука. Учим се, забиват се костици в нас при някои промушвания, вадим ги със зъби и нокти, ближем и дезинфекцираме одрасквания плитки и дълбоки..няма как.
Голяма част от празниците наистина са въпреки тъгата, като някаква кратка амнистия за Радостта.Но и поради нея има и..хайде, нека са ни повече така!
Благодаря ти от душа!
{} |
]
Re: Яла съм риба
от mariq-desislava на 13.12.2015 @ 15:43:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Своеобразен мост над тъгата е този текст.{} |
]
Re: Яла съм риба
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.03.2016 @ 08:01:54
(Профил | Изпрати бележка) | Обожавам такава метафорична ПОЕЗИЯ! Наистина е за "избрано" и ми се иска повече хора да го прочетат, защото е стойностно, красиво и безспорно въздействащо!
Браво, Инди! |
]
Re: Яла съм риба
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 19.04.2016 @ 22:05:33
(Профил | Изпрати бележка) | Не казвай, че съм го чела..... :-)
"...Все по- зорко Свети Никола
край вълнолома ми бди
да не придойде страха случайно
в нечовешки по ръст вълни..."
Просто великолепно си го казала... и въобще - целият ти стих е великолепен!
И като си яла риба... надявам се с целина да е била!
Ако не - изпращам ти в огромно количество! :-* |
Re: Яла съм риба
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 19.04.2016 @ 23:36:17
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ми не помня..Даже аз то четох и по телефон даже, ама не помня вече на кого..Дъждея трябва едно Гингко Билоба да посади в центъра на Кратунци! :))
А рибата..с хрян..:) Благодаря за по- добрата подправка! :) :* |
]
Re: Яла съм риба
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 20.04.2016 @ 00:44:20
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | ..има костици дето стават част от организма ни и дръпнем ли ги, ще се разпадне нещо жизнено важно..Май иманно най- важните костици се срастват с нас и ни превръщат в достойни за Морето същества..
Благодаря ти, че си тук! {} |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 838
ХуЛитери: 3
Всичко: 841
Онлайн сега:
