автор: dbutanski

Отвън дочувам акорди познати
и славееви трели в нощта,
и никнат пак във душа ми - крилати,
неподвластни на ум чудеса.

И някак странно възкръсват в сърце ми
разцъфтели в простора мечти,
и румен спомен изгрява в лице ми,
и разкрива ми обич почти...

И сякаш чудни разтварят се двери,
долетяват ефирни листа,
и леко татък, до скрина поспрели,

с недостъпни красиви уста,
Те пеят плавно, коси си развели -
синеоки деца със крила!...