автор: vesan

Всяка обич, дори споделена
ражда болка. Но двойно боли
от отхвърлена обич. Ранено
от просмукани с ревност стрели

изоставено страда сърцето
и бълнува ту нежност и ласка,
ту отчаяна мъст. Накъдето
да погледне, противната маска

на щастливия Друг то съзира
и неистово мрази. Но в звук
или в сянка открило я, спира
и тревожно я търси, напук

на умът, който с логика строга
безсърдечно отсича; не може
помежду ви любов! Но за Бога,
как юзда на сърцето да сложиш?