На съпруга ми-за първата емоционална, ненормална,
вдъхновяваща, катарзисна и много поучителна
година от брака ни.
Чергарстването на душата ти дали
можах да укротя,
да прилаская,
подслон да дам,
любов,
(че обещах),
но кой ли днес си спазва обещаното...
Потеглях. Спирах. Връщах се назад.
Пак хуквах презглава далеч от тебе,
заклевах се и в двете си деца:
"Връвта ще скъсам на доверието"!
Вкуса на ежедневните лъжи,
безбожните обиди отминавах,
сто пъти питах се :"Нали
това е за последно "?
И прощавах...
Уроците си метнали на гръб,
понасяме към своята Голгота,
измените,сълзите и гнева....
Чистилището наше е Живота.
Не знам за зло (или пък за добро)
сега до мен си - дързък, мощен.
От морския ти поглед син струи,
уверен шепот:
"Да, ще има още...!"