автор: Antioh

Прекрасно е
Да чувстваш пожара в корема си
Кръвта ти да тече бясно
Да чувстваш, че си адски силен мъж
Който жонглира със всичко в тоя свят
Като детска игра
Само заради теб
И мога да нося, цялата планета само в едната си длан
Докато с другата храня пеперудите

Никъде те няма
Разчитам единствено
На самогенерирани мисли.....

Като червен реотан на печка
В мрака на стаята
Или невен поникнал
Посред зима......

1885. Вече 33 години чукам по тая врата, да го таковам на целия ви вселенски космически ред, няма ли да отвориш.....няма ли стрък зелено в тая пустиня, мисли така, мисли инак, бъди мъж, стискай зъби, бъди силен, е......питам........е питам.........колкото и да ми усукваш душата, все ще намеря как да свиря фънк и да издавам звук.....ще правя шум, много шум на любов. Иначе, на некви балони си дал всичко, което аз искам и ми викаш, никой не е казал, че има нещо „честно“.
Айде ела те ми повече другия път..........да усетите жега от центъра на Пловдив........