автор: Rodenavlotos

Ръкомаха душата след твоя смаляващ се влак.
Вади кърпичка /нещо в окото e влязло!/
и повлича обратно към изхода крак.
А след влака и юнското слънце залязва.

Слиза мрак. А сред мрака скръбта не личи.
Аксиома е. /”Котките в мрака са сиви.”/
Навъртял си лимита, часовникът гаров мълчи.
Само тази душа на инат и по навик е жива.

Не за друго - закалка на уличен пес.
/И смъртта е преборил, и другите кучета гладни./
Ще запали цигара, ще вдигне яката и днес.
Нощ такава, лишена от обич, е хладна.