автор: venia

Не чуваш ли?
Така ми се говори.
Мълчи светът, от немощ оглушал.
А клаксоните свирят оратория
под палката на улична печал.

Така ми се говори! Не, ще викам.
Дано ме чуят в тази глухота.
Небето ме зове за композитор.
Рапсодиите ще валят в нощта.

Светкавиците ще са цигулари,
а облакът - роял неакордиран.
Бетовен чу, вратата ми отваря
сред хор от ангели, недирижиран.

Мълчи светът, от немощ обеднял.
Не чува и не вижда. Нискочел е.
Една цигулка. Един сляп роял.
Звезди. Зеници.
Небеса.
Бочели.