Да посрещам изгрева с усмивка,
да ме грабне слънчевият ден
и сърцето ми да се отпусне,
погалено от ласкаво небе.
Да изчезне стресът, сивотата,
да ме радват грейнали лица,
коравата ми обич към земята,
луната и добрата тишина.
Да разцъфне къщата смълчана
от щастливи и звънливи гласове,
от очи спокойни, замечтани,
от крачките на мойте синове.
Желязна сигурност да е за всички,
без страх от нападение, терор, беди.
А трудът да носи само чиста
наслада от изминалите дни.
Но светът настръхнал е за жалост
и животът няма никаква цена.
А за всички ни единствен е -мил, сладък!
Боже, как се промени светът?!...
Ще си ида разпокъсана от болка
за човечеството и за бъдните му дни,
за България, съсипана, сиротна,
за света тъжовен и облян в сълзи...