автор: ma_gi

Когато
махна
всички изкушения,
които
са ме стиснали
за гушата
и стана
безусловно опрощение,
което
вече мога
да изслушам,
когато
събера в едно
парченцата
от разпочупената ми
невинна
цялост,
които тръгнаха
да дирят
себе си,
оглеждайки се
в криво
огледало,
когато
стана ден
и е разсъмване
и бели стихове
поискам
да запея,
аз оня страх -
страхът от тъмното -
приспивно,
с тях
полека
ще люлея...

Ела тогава -
ще съм чиста страница.
И може би
ще мога да обичам.
Сега е мрак.
Сега не съм началото.

След края
няма смисъл
да се пише...