„Аз се измъчвам, като виждам
агнеца, за курбан обречен –
за празника тълпа приижда
и ножът е приготвен вече...“
arhiloh, „На …“
Не си агнец ти, нито мръвка,
която прост селяк ще сдъвка,
а си пожар, беда голяма
за всеки мъж – и друго няма,
какво те чака, ти е ясно
и знаеш си го ти прекрасно.
А днес това, че хвърля сянка
над теб съдба на куртизанка,
дори миг да не те измъчва –
такава женственост излъчваш,
че всичко ще ти е простено
след време от сганта скопена –
сега на кладата мръсница,
ще бъдеш утре ти светица!