автор: TeaMoneva

Нека гледаме вечер звездите,
за да се уверяваме,
че никоя не е тръгнала да пада върху нас.
Нека си играем с тях,
да ги групираме в измислени фигурки
и да ги наричаме съзвездия.
Трябва точно тази вечер да се убедим напълно,
че по-умните от нас не са ни излъгали
за вселенските закони,
че земята е кръгла и винаги ще се намираме.
Нека разкажем на конете си,
че дори и най-важният от тях да падне,
не е фатално и може да бъде заменен.
Нека ги натоварим с тежестта,
че краят наистина е страшен,
че сено няма винаги да има за всички,
че утопията в селския обор е химера,
че красивите рошави гриви не винаги могат да мечтаят.
Нека после ги успокоим, уверявайки ги,
че обяснение за цялата тази лудост съществува,
че този свят просто е обърнат с главата надолу,
а от другата страна на кълбото
има други като нас и те също са обърнати наопаки,
и те също си говорят с уплашени от истината коне.
Нека обаче си докажем с теб,
че те не са точно като нас,
че най-важни сме ние двамата,
че не сме обърнати в грешната посока
и че сме излъгали конете си поне за замяната.