ЕСЕННА ВЕЧЕР
Изпърха шумно гълъбица сива,
разклати клонче дюлеви листа
и литна над пожънатата нива,
понесла мириса на есента.
Градината потъна в тишина
и само над лехата с гладиоли,
полюшвани от вятъра, едва
помръдват се високите тополи.
Блести величествено залез тих
и чувствам как надига се в душата,
поривът да запечата в стих,
на есенната вечер, красотата.