автор: botyofentiev

Моята малка България,
китната градина на баба.
Съдбата прегърбена натовари я
от нея да си изкарва хляба.

Моята малка България,
гробът на татко и дядо,
и една дълга история,
дето от гордост засяда.

Моята малка България,
не можеш върховете й да изкачиш.
Хайдути верни там чакат потеря
и тръгваш след тях да вървиш.

Моята малка България,
равнини, долини и реки,
на природата чудната феерия,
която в Теб единствен трепти.

Моята малка България,
с едно магаре да я изореш,
с крина зърно да я засееш
и да чуеш гласа й – мистерия,

която Ти единствен ще я разбереш.

Бойко Беров - botyo