автор: marisiema

Не искам да се будя. Не, не искам!
Нищо, че денят проблясва във лъчи.
Искам в този миг вълшебен, чувствен,
твоят глас да ме обгръща и шепти.

Не искам да се будя. Нека преживея
хубавите дни и чудни нощи.
Нека пак сърцето ми да пее,
и в очите ни пак огън да гори.

Не искам да се будя. В сънишата тихи
потъвам в блясъка на младостта си.
Понасям се като гальовен вихър
и слушам, занемяла, песента ти.

Не искам да се будя. Искам дълго
при теб да съм, възторжена и млада.
Че само в сън унесена забравям,
че съм сама и тъжна, остаряла.

Не искам да се будя. Не! Не искам!...