автор: marisiema

Нарисувай ме нежно със пръсти,
потопени в сълзите горещи.
Аз отново при тебе се връщам
нова, жадна след тъмните нощи.

Нарисувай ме с цвят от дъгата,
заличи тези облаци страшни,
докосни с нежни думи душата,
прогони тези мисли коварни!

Нарисувай ме в бяло и синьо,
с топли длани обгръщай лицето.
От зората грабни си червено
със ръце зажаднели и смели.

Нарисувай ме слънчева, цветна,
със очи на узряла капина-
в нежно-розово нека да светна
като утринна росна картина!

Нарисувай във звездни нюанси
обичта, дето в мене бушува,
как вилнее кръвта и се пали,
а сърцето пулсира, лудува.

Нарисувай как бяга тъмата,
как унесено пее ефирът.
Поръси ме със цвят и позлата,
дето в твойте очи се събира.

Нарисувай ме в чудните нощи,
та дори да са те и последни.
Аз ще грабна в ръце този спомен
и ще литна, крилата и светла!