автор: marisiema

МИГ - и дните ми се промениха.
Замлъкнах, притаена в тишина.
Самотност в часовете ми горчиви
се вмъкна най- нахално у дома.

Изчезна изведнаж и отлетя далече.
А близо бяхме - все един до друг.
Строши се слънцето ни и изтече.
Единичт е север, а другият е юг.

Понякога в съня ми се явяваш
и сякаш връщаш времето назад.
Но как от пепел огън ще запалиш
и клон изсъхнал ще покриеш с цвят?..

Животът ми е толкова коварен-
сама съм и децата гърчат се сами.
По сухите ми устни само дълго парят
целувките за сбогом с вкус горчив...