автор: rosy88

Те казват: „Знай си мястото!
Всяко нещо си тежи на мястото.”
Те искат да ме впишат в пейзажа,
но аз съм един търкалящ се камък.
За камъка, който пътува,
Мястото
никога не е от особено значение.
Значение има само взаимодействието.
Защото стойността се ражда
с искрата от сблъсъка между различните.
Когато живота ти е движение,
застоят е това,
което плаши истински.
Затова ако някой ден спра
насред полета си в нищото,
ти ела със своето голямо длето
и напиши върху мен: „Тя живя!”
До тогава отбелязвай срещите ни
като щастливи катаклизми
и ми прости, че не мога
да живея твърде дълго
в нечия орбита.

Как ще разбереш дали те обичам?
Не се тревожи,
ще го изпиша с опашката си в небето,
Толкова пъти и така, че никога
Ама никога да не го забравиш.

А после, пак с нея, ще ти помахам ,
но не за сбогом, не,
а за да ти напомня, че си жив,
да ти напомня, че можеш да летиш
също като мен.

(от гръцкото " κομήτης " — звезда с опашка, комета, "космата"; буквално — дългокоси)