автор: marisiema

Само мое си , време!
Най- добрият ми час!
Вън е нощ и сами сме -
лист, писалка и аз.

Тишината ме грабва,
а светът вече спи.
Бавно стих се прокрадва.
Сън прокуден, лети.

В този миг аз усещам-
този свят мой е, жив.
Във словата го срещам.
Пременен е във стих.

Тези думички в рими,
нежен бисер в гердан,
моя обич са, смисъл,
свята дейност, съдба.