автор: RockAround_theC_l_ock

Ще отминат миговете в дни,
месеци, години, векове...
На пенливите си гърбове
взели пясъчните ни следи,
ще отминат морните вълни.

Ще угасне залезът красив
в ласкавите пазви на нощта...
На копнежите и на страстта
ще утихне пламъкът игрив
и ще го покрие пепелта.

Пясъкът е топъл и ронлив,
а дъхът ти – рамото ми гали...
Миговете свои изживяли
ще ни отнесе потокът сив –
Времето и нас не ще пожали.

Времето е миг, животът – сън,
който искам с теб да до сънувам
и в съня си – твоят глас да чувам...
А когато падне мрак навън –
с теб, до сетен пристан да доплувам.

Бой..Боев