автор: meiia

на път край езерото Шкодра

Била съм тук и този път не е
поредното пътуване житейско.
Епохата едва ли ще ме подведе.
Аз съзерцавам. Никога не действам.

Дори пътувайки сега, не съм
развихрена в стрелата Настояще.
Тегобата на времето е сън,
а липсата му е... изящество.

И не пътувам. Отминава ден
през езерото в огледални сфери.
Била съм тук и тази преди мен
все някой ден ще ме намери.

Или пък аз ще се преселя там,
където тя отдавна вече не пътува.
Излъгах ви за своето „отсам”:
стоя сред центъра си и будувам.