автор: marisiema

Сякаш просто за миг ти отлитна от нас -
като дъжд отшумял, като зима.
И безшумно разстла си воала в тоз час
само сянката твоя, незрима.

Безразличният вятър си тича, лети
над полето настръхнало, диво,
а душата ми, тъжна и сива, мълчи
в самотата пристигнала, сива.

Натъжена, гората в тоз миг зарева.
Черна птица се стрелна, извика.
................................................
Ще ме топли сега таз добра синева,
дето в спомени пазя я тука.