Парещите ласки в есенната нощ,
чертаят в мрака фигури абсурдни...
Идвам във съня ти като антикварна вещ,
а ти ме пращаш в спомените непотребни.
Но аз съм жив, все още жив,
и търся любовта ти в тишината...
Докосвам те, ти правеш ме щастлив,
от тялото ти пия бавно красотата.