автор: giro

Бумбар... Леле, леле, как обичам естествения, непревзет аромат и вкус на това свинско дебело черво, апетитно издуто с присъщия му филър...
Апропо, наблюдавам, че в модерната епоха се загуби познанието за разликата между бумбара и бахура. Има даже некои декаденти, които не знаят, че такава разлика наистина съществува. Знам, неудобно е да я соча на вас - тези, които осветяват пътя на кулинарно бедстващите канибали, но все пак да кажа: едното се пълни с черен дроб и ориз, другото с бял дроб, без ориз:)))
Мдаммм, виждате, че дори по отношение на тази простонародна храна пак е налице политическа поляризация... Нейсе.
Купих си снощи едно парче бумбар - дойде около трийсе сантима. Видя ми се много артистично в своята вълниста издутост и нееднаква опеченост. Освен това забелязах, че червото е много плътно и мазно, с дебели, бели стени. Видях, че оризът е малко, а дробът е кълцан на едро и стои сипкаво. Това е значи, уверих се мигновено, а ако бяхте на мое място вие, също щяхте да сте така категорични, че това е моят личен, направо будителски бумбар.
Цената на този разкош поначало е комично народна, но в този случай бе висока - още една атестация за правилността на решението ми.
Прибрах се в къщи щастлив. Да ме прощава колегата М.Твен, че го заимствам без да го питам, ама бях щастлив "като астроном открил нова планета" - преживяване на гамена Том Сойер след като се научил да цеди плюнката между горните си резци.
Нарязах деликатеса на колелца с дебелина около сантиметър - на по-тънко могат да се разпаднат. Сетне ги оцвърчах в горещия тиган и когато потъмняха, а мазнината почна леко да пуши, ги наредих в една йена паница. Смачках четири скилидки чесън и заедно с люспите ги врътнах в осиротелия тиган. Само миг по-късно добавих мляни домати, дафинов лист и... О, УЖАС, УЖАС!!! - НЯМАХ ЧЕРВЕНО ВИНО! Аз, неговият най-артистичен производител!
Ебахти бумбара, ебахти - хем сосът ще е без червено вино, хем изобщо няма никъф смисъл от бумбар, ако ще го преглъщаш с други напитъци, нежели с Божията кръв.
Раменете ми увиснаха и тъжно визуализирах как, ако бях все още с витите си мустаци от преди време, те умирающо биха се развили.
Викам на щерка ми - Кате, тази вечер ще ядеш бумбар на корем. Майка ти я няма, така че ручай без ограничения! Мисля си, че на пет години и половина човекът е достатъчно зрял, за да се наслаждава на бумбара от една страна, но все още не съвсем, за да му липсва червеното вино към него.
Тая мойта като почна, хем без хляб, опатка почти сичко - то на мен за кво ми е, в хладилника трепери само едно лигаво провансалско розе.
Връща се моята другарка, работила, вика, до късно. Зимам чантата й, за да си махне тя либаденцето, ама тая мешка тежи, дейба. Кво туряте в тия дисаги, бе, пудофки ли?!!! - пцовам вече, аз много обичам да пцовам. Киро, аз ти нося вино, а ти ме хокаш, майната ти! Бре /още повече пцовам/, вадя аз из чувала една трилитровка - този път мога да обискирам жена ми без предварително разрешение на съответния първоинстанционен съд - МОЕТО..., МОЕТО СОБСТВЕНО, рубинено червено, младо, бляскаво мерло от Перущица! Цялото бащичко - златно мое, красиво и атлетично момче!
-Къде ходиш, ма, що закъсня, ква е тая работа твойта, за толкова пари до нощите ли ще се трепеш, а? Кажи на Жоро, че в петитрийсе те искам в къщи!