автор: rady

Когато дъждът се протегне по-дълъг от цялата жажда
и когато дървото загуби последния жълт дъждобран,
и когато ноември законно, мъгливо-намръщен се ражда,
и когато копнежът на Малкият принц е дори неразбран...
И е късно за някаква грапава, нова и стръмна любов,
и е късно за вино, посоки което сближава,
и е късно за думи, поставени в сив, или в бял послеслов,
и е късно, и е късно за всичко...Тогава -
не е късно парченцето хляб да накисна във чужда сълза,
не е късно врата да открехна, да усетя далечно снега,
не е късно преди да замръзне, да посея в гората бреза,
не е късно...И знам, че моментът е точно сега!