автор: tearfly

преди да загуби всичко свое
дойде неподозирана буря
и изсипа могъщо прелялата вода
от спомените ѝ
и когато нозете ѝ опряха дъното
малки ръбчета безчувственост
прикриха жестокостта на битието
което кара всяка майка да плаче
когато животът откаже да поеме въздух
от утробата ѝ
и скали падат върху тялото ѝ
затрупват я
става сляпа за цялото
ако времето е решило да реже от болката
се разпилява сама по полето
че не можеш я събра толкова крехка
а мракът впива безпощадно зъбите си
снагата ѝ тънка и с белези
люлее нотите на забравените прегръдки
крие се в точките на неизказаните думи
скимти и вие като ранено куче
и така трудно се събират птиците от косите ѝ
светът става ръб
а после нищо за казване