автор: siqnie

Жълтите листа танцуваха без повод,
вятъра със смях подгони ги отново
Спомена за теб започна да бледнее,
имаше ли нас, морето, плажа, кея?

Имаше ли устни,който жадно пият,
имаше ли пръсти,който се допират?
Имаше ли думи,парещи в мрака,
аз стоях пред тебе,грабна ме не чака!.

Есента е тъжна,пепеляво сива,
вярно ,първо пъстра,после си отива.
Падат цветовете,медени и златни,
както и аз паднах в дланите ти жадни.

Първо ме разпръсна,после ме извая,
взе ми цветовете,вкара ме в омая.
Дълго ненаситно гали сетивата,
Пи от мен с наслада,ласка за душата.

Есента е тъжна,вярно първо пъстра,
после губи сила,сива си отива.
Вятъра нехае,вдига с дъх листата,
сякаш си играе,чувствата подмята.