автор: marisiema

Недей се спира тук. Не заслужава.
Животът ми, светът ми веч са спорни.
Аз цял живот безумно се раздавах.
Изсъхнах днес като дърво без корен.

Дърво, в което духа суховея.
От пек и студ сърцето бие вяло.
Душата ми измъчена немее.
Мечтите ми красиви отлетяха.

Не влизай вътре . Ще ти е студено,
а мойте спомени не ще те топлят.
Те вече и за мен са тежко бреме.
А после...и мандалото ще хлопне.

Недей избира замък на затворник.
Не жертвай свободата си напразно,
че аз съм като къща без прозорци.
Защо и ти живота си да мразиш?

В последни дни (не зная още колко)
да поживея в спомени самичка.
Да спомня всички радости и болки,
а после....тихичко да си отида.