автор: victo

Мина през живота ми
като разюздан кон.
Остави грохот и неволи,
в сърцето ми сподавен
стон. Не търсиш мен,
а търсеше какво ли.
Залог за минали любови.
Но ти си сложен, аз
не те коря-търси си
пътя неотложен.
По мен са твоите копита
с отпечатъка си
негативен за цял
живот заложен-
иди си, знам, че ще ти
липсвам с моя стих,
спонтанно тъй
отронен..