автор: zaltia

Запалих свещ,
но не във храма.
Запалих я в душата.

Беше звездна нощ
една житейска драма,
пулсираше в сърцето.

Любовта запалих
с огънчето на луната.
Открих те, ти откри ме.

Силно те обикнах
теб- богинята, жената.
Пожелах те, пожела ме.

Но ето, че забравих
огънчето аз да загася,
прегърнах те и заживяхме.

И пак е звездна нощ,
свещичката е във децата,
ние с внучета остаряваме...