автор: marisiema

Във морето, гонейки безкрая,
виждам малка лодка да лети.
Далече е от залива.Тя знае-
в брега се гушат острите скали.

Самотна, лодката като перце прелита
по палави вълни в мъниста от сребро.
Навярно търси своя топъл пристан,
но в стихналия бряг не всичко е добро.

Аз носех се в такава малка лодка
и люшках се в живота луд и побеснял.
но грабна ме и ме примами кротко
измамлив бряг със пясъка си бял.

И спрях се в миг. Захвърлих и веслата.
Във пристана потъна дирята от мен.
Помислих си, че тук е мойто място.
Но слънчевият бряг измамата е вплел.

Прегърнах жадна любовта крилата
и слънчево и ведро усмихна се денят.
Но вече няма я- отнесе я вълната.
Брегът потъна в мрак и самота...