автор: marisiema

Най-тъмно е в мига преди да съмне,
като че дълга нощ не ще да си върви,
не пуска светлината да се върне
и още плаши с тайнства и беди.

А пък денят полека - лека си отива,
тъй както е дошъл - със светлина.
Сигнал ни дава със усмивка мила,
със залеза червен, с вълшебна красота.

Пълзейки, светналият диск се скрива
и огнено ни маха с розова ръка,
погалва ни с лъчите весело, игриво
във мек сумрак, проплъзнал от върха.

Така редуват се неспирно дни и нощи
в живота кратък, бърз, неподреден.
А в тях са радости, неволи, срещи
и всеки миг е с изненади зареден.

Голяма сила трябва ги срещнем
и здрави мускули и яки рамене,
в играта им сурова да навлезем,
готови,ако нова буря ни зове.

Но има максима в живота строга-
радвай се със мярка, много не тъжи.
Посрещай своята съдба без ропот-
след черни нощи идват светли дни.