автор: botyofentiev

Бушуващият вятър зад гърба ми
изду платна, избяга надалече,
не го побираше ума ми –
никога ли няма да се върнеш вече.

В пристанището тихо на сърцето,
закотвена стои любовната ни шхуна,
вълните сини на морето
мълвят последните ти думи.

Ще чакам на самотен остров
от любовта известие да дойде
и ще наметна нощния покров
със твоите звезди до мойте.

Няма как – отново ще те има,
тиха и неуловима,
Нежност моя – призрак в здрача,
от Вечността ще те изплача.