автор: zaltia

Грабех с пълни шепи есенни листа,
вълнувах се от есенната красота.
Липата даваше ми всичкото това,
а аз изгубвах се в любовната тъга...

Поисках всичко в миг да изгоря,
да се сбогувам с есенните си листа.
Да те забравя и на яве и в съня,
но как със спомените да се разделя...