автор: Valens

Промъква се през счупените керемиди
и капе върху волната ми шапка.
През прашния прозорец как да видя,
че всъщност с дъждовете се пораства.
И как да проумея, че са болката,
която ми е нужно да приема
и че спасението струва точно толкова,
колкото са раните за него.
През пукнатите керемиди на душата ми
вали дъждът и мрака напоява.

Когато разбера, че е причастие,
ще бъда ли със крачка две по-бяла?

Валентина Йосифова
11.10.2015 г.