автор: bbobbibgbs70

Вдигни очите си – ръцете светещи.
И разроши косите пламнали, къдриците обагрени.
Ти закопай изстраданото минало
до неизживяното ни черно – бяло бъдеще.
Така ще счупиш стъкленият огън във мечтите си
и щом усетиш, че летиш към себе си усмихнато –
попитай вятъра – играй с вълните, пясъка докосвай
и обещай завинаги да бъдеш пеперудата изгряваща
в лавината на пламналото слънце.
А, аз… Въздишайки … Докосвам те…
Ръката ми е лъч – дори да пари, приеми я !
И изгрей със мен. Фонтанно – пръскайки
изстраданите фибри между нас,
окъпали дъгата девствена и търсеща любов.
Вълните сплитай волно във косите си.
Очите сини – нека са проблясъци –
в залязващото мое ежедневие,
което ме прегръща за довиждане
и свети всяка вечер над олтара ми.
Вдигни очи … Та аз съм слънцето !
Докоснало безжалостно сърцето ти
с отровата на влюбена светкавица …

2015 г.

Боян СТАНИЛОВ