Ден и нощ вали, вали, вали.
В клоните, в листата, шумолѝ.
Влагата земята не побира,
и отвсякъде вода извира,
а дъждът вали, вали - не спира!
Слушах и се сетих изведнъж,
Бог защо ни праща този дъжд:
праща го срама ни да измие,
че сме раболепно племе ние.