автор: marisiema

Облаци закриха очите на звездите.
И зарида небето тихичко, без глас.
Заплакаха със него дърветата, тревите,
а северният вятър клони разлюля.

Мастилено сгъсти се тъмнината.
И призрачно се скриха сенките в нощта.
Студени капки удрят ни лицата.
Ръждива светлина ни свива у дома.

А колко чакат ни такива тъмни нощи,
откраднали от дните светли часове,
в които ледената влага ни приклещва,
простряла нашироко студените ръце?!...

Ще лепне по краката, по ръце студени,
ще сее със голямото си сито снегове.
А бедното сърце ще плаче, вледенено,
за огненото слънце, за топлото море.

Сурова есен шета погрозняла
в сиротните дворове с угаснали цветя.
отиде си, пазплакано, и циганското лято,
а зимата се втурва в смълчаните поля.