автор: hihi

Хората имат нужда от някой по-силен, търсят някой по-силен извън себе си, защото се чувстват слаби, трябва им упора, но църквата е мъртва, а Бог мълчи.
Няма доказателство, че той изпълнява молитвите, може всичко да е случайност, но хората искат да се чувстват защитени и да запълнят черната дупка на празнотата в душите си, черната дупка, която поглъща всички желания, мисли, чувства и ги изпразва от съдържание, но тази дупка е навсякъде, дори в иконата срещу теб, тя вече е погълнала човека, изобразен на нея.

Бог мълчи. Не е ли тогава по-разумно да почиташ човек? Той говори, можеш да го пипнеш и когато го молиш ти отговаря, ти го виждаш с очите си как действа. Не е ли несъвършеният и смъртен човек по- добър бог от съвършения и безсмъртен бог? Но кого тогава да обявиш за бог?Лъжец, измамник, политик, гуру? Не са ли това синоними? Да, могат да бъдат опасни, да те разочароват и наранят, но поне са реални.

И така стигаме до култа към личността, диктаторите и естествено се сетих за Хитлер. Ех, горкичкият Хитлер, бог никога няма да му прости, защото Хитлер не е бил такъв касапин като Него, той с главно „Т“ продължава да убива и ще убива. Всъщност Христос и Хитлер са като две капки вода, но единият е успял, а другият –не. Преди християнството е имало господари, имало е роби, а след християнството- само роби.

Църквата превръща бог в енергиен вампир. Разпятието изсмуква енергията на миряните. Аз много пъти съм виждала плачещи хора в църквите, но те не плачат от радост, а поради това, че се чувстват нищожни, мислят, че никога няма да изпълнят това, което бог иска от тях. Църквата се храни с тяхното нещастие и ги превръща в роби, тежестта на моралните догми ги смазва, повечето от тях се отказват да се усъвършенстват и спазват формално ритуали, това пречи на развитието им, църковният бог е измислен тиранин, който иска да живеем в страх от него, от ада и Страшния съд. Не само християнството, а изобщо религиите са толкова мъртви, че ще вземат да убият и уж безсмъртния бог.

Но какво е бог? Разберем ли истинското значение на тази дума ще бъдем свободни, ще разберем, че няма нито атеисти, нито вярващи. Атеистът уж е приел за нормално и естествено, че човек накрая става на прах, но отиде ли на гробище- плаче, значи не го е приел, вярващият уж мисли, че човек отива в рая, но и той плаче. Вярата не е като знанието, тя е непостоянна, тя е начинът, по който човек предпочита да мисли в даден момент, човек не може постоянно да вярва, нито постоянно да не вярва.

Бог е нула. Бог е правилото на всички правила и законът на всички закони, бог е и не е, без бог няма положително, нито отрицателно, няма горе, няма долу. Не можеш да кажеш „вярвам в бог“, нито „не вярвам в бог“, не можеш да потвърдиш напълно, нито да отречеш напълно нулата. Бог, това е началото и края на безграничното, нищото във всичко и всичкото в нищо. Бог е критерият на всички критерии. Бог не е слово, в бог слово и тишина се сливат. Бог е Разумът, редът на хаоса и хаосът на реда.