автор: apostola

Продаваме сега гори и ниви,
и къщите на дядовците ни,
забулени отвсякъде с коприви,
напукани от тежките слани.

Продаваме им сякаш и мечтите,
и миналия вече в тях живот.
Прокапват пред очите ни стрехите...
Сълзите във очите ни са в ход.

А времето ни, Боже, е греховно,
че те забравихме във твоя храм.
И мястото ни стана бездуховно-
достойно да потънеме от срам.

На дядовците стари, на бащите
останките се губят в гроб до гроб.
А ние днес немеем пред крадците,
превърнали България във дроб.

Делби, продажби тъмни и заменки
не спират, Боже, даже и до днес.
А ние вече ходим, като сенки
в един изсечен- до земята- лес.